Знаете ли, например, че думата „алгебра” е от арабски произход /ал-джабар/?Тази дума е била въведена в научна употреба от арабския географ, математик и астроном ал-Хорезми. Впрочем, името на този учен /в латинизираната му форма/ се е запазила в съвременната математика – „алгоритъм”. Арабите имат особено големи заслуги за развитието на тригонометрията, както и на други области на математиката.
Знаете ли, че и думата „химия” /ал-кимийа/ също има непосредствено отношение към научните постижения на арабите”? Впрочем, думата „алхимия” също произхожда от арабски. По ирония на съдбата, именно арабските алхимици, на които мюсюлманската вяра не позволявала да употребяват опияняващи напитки, са успели да изобретят химическото съединение, наречено от тях ал-кухул – т.е. алкохол, спирт! Множество наименования на химически вещества и на химически съединения носят арабски имена, например, „калий”, „алкалоиди” и т.н.
Знаете ли, че би било трудно да се надценят заслугите на арабите в областта на астрономията? Погледнете картата на звездното небе и ще видите на нея звездата Алтаир /ал-таир – птица/, звездата Алдебаран, както и други „арабски” звезди и съзвездия. Арабските астрономи са използвали до голяма степен постиженията на иранската, индийската и древногръцката наука. Именно под арабското наименование „Алмагест” е било запазено в историята произведението на прочутия астроном Клавдий Птоломей, написано през II в. на нашата ера. През 827 г., по време на царуването на халиф Ма’муне, арабските учени са успели да измерят географския градус. Погрешността на 111 км е била равна само на един километър, т.е. възможността за грешка е била по-малко от 1%! Следващо измерване с подобна точност са успели да осъществят в Европа чак през XVI-XVII в.!
Знаете ли какви велики географи са били арабите? Още по времето, когато дори най-просветените европейци са вярвали във всякакви измислици за неизвестните на тях морета и континенти, арабските търговци и пътешественици вече прекрасно са познавали Африка, вече били стъпвали и в Средна Азия, и в Индия и Китай. В Китай дори съществували вече постоянни колонии от арабски търговци. Така че от арабски произход са и множество географски понятия, като например, Трафалгар /тара фал-гар – „край пещерата”/, Гибралтар /джабал тарик – „планината на Тарик”/ и т.н.
Впрочем арабите, които ние дълготрайно асоциираме с образа на жители на пустинята, са били и превъзходни мореплаватели. Арабският кормчия Ахмад Ибн Маджид, оставил на потомците „Книга от полезни глави за основите и правилата на морската наука”, през 1498 г. повел корабите от флотилията на Васко да Гама към бреговете на Индия. Именно от арабите европейците научили как да използват изобретения от китайците компас /както и барута!/. За ролята на арабите в развитието на морското изкуство свидетелстват и многобройните морски термини и наименования от арабски произход – „галера” /от гураб – гарван, наименование на арабски военен кораб/, както и „адмирал”, „кабел”, „мусон”, „арсенал”…
Знаете ли, че би било трудно да се надценят заслугите на арабите в областта на астрономията? Погледнете картата на звездното небе и ще видите на нея звездата Алтаир /ал-таир – птица/, звездата Алдебаран, както и други „арабски” звезди и съзвездия. Арабските астрономи са използвали до голяма степен постиженията на иранската, индийската и древногръцката наука. Именно под арабското наименование „Алмагест” е било запазено в историята произведението на прочутия астроном Клавдий Птоломей, написано през II в. на нашата ера. През 827 г., по време на царуването на халиф Ма’муне, арабските учени са успели да измерят географския градус. Погрешността на 111 км е била равна само на един километър, т.е. възможността за грешка е била по-малко от 1%! Следващо измерване с подобна точност са успели да осъществят в Европа чак през XVI-XVII в.!
Знаете ли какви велики географи са били арабите? Още по времето, когато дори най-просветените европейци са вярвали във всякакви измислици за неизвестните на тях морета и континенти, арабските търговци и пътешественици вече прекрасно са познавали Африка, вече били стъпвали и в Средна Азия, и в Индия и Китай. В Китай дори съществували вече постоянни колонии от арабски търговци. Така че от арабски произход са и множество географски понятия, като например, Трафалгар /тара фал-гар – „край пещерата”/, Гибралтар /джабал тарик – „планината на Тарик”/ и т.н.
Впрочем арабите, които ние дълготрайно асоциираме с образа на жители на пустинята, са били и превъзходни мореплаватели. Арабският кормчия Ахмад Ибн Маджид, оставил на потомците „Книга от полезни глави за основите и правилата на морската наука”, през 1498 г. повел корабите от флотилията на Васко да Гама към бреговете на Индия. Именно от арабите европейците научили как да използват изобретения от китайците компас /както и барута!/. За ролята на арабите в развитието на морското изкуство свидетелстват и многобройните морски термини и наименования от арабски произход – „галера” /от гураб – гарван, наименование на арабски военен кораб/, както и „адмирал”, „кабел”, „мусон”, „арсенал”…
RSS Feed
