Picture
Маджлис
  1. Домът
Често се споменава, че арабският дом е разделен на две половини: мъжка и женска. Но фактически това не е вярно. Всъщност, домът се разделя на лична и обществена зона. Личната зона, това е пространството, в което живее стопанинът със своето семейство: мъжете, жените и децата. В обществената зова той приема гостите си от мъжки пол. Обществената част е известна също като маджлис, което в буквалния смисъл означава „място за седене”, и представлява стая с места за сядане, разположени покрай стените, и огнище за приготвяне на кафе и чай.

В зависимост от заможността на стопанина и от неговото положение в обществото маджлис може да бъде много голям, сравним по размери с дворцовите приемни зали, или стая със средни размери. В домовете на бедуините обикновено няма кресла, така че гостите сядат покрай стените на стаята, като подпират ръцете си на специални подлакътници, или маснад. В пустинята за тази цел се използвали седлата на камилите, наричани шдаад /по същия начин постъпвали и каубоите от дивия Запад/, а в много маджлиси за украшение се използват поне едно-две седла за камили, покрити с овчи кожи.

Маджлисите от този тип, които предлагат на гостите да седят на пода, са твърде популярни като допълнение към съвременните маджлиси с кресла, те са смятани за по-уютни и домашни. Понякога огнището за приготвяне на кафе е разположено именно в такъв традиционен маджлис, и всичко това образува част от големия маджлис с кресла. Също така, през прохладната част от годината хората обичат да издигат шатра в градината си или на друго място, извън стените на дома, като си правят там маджлис, а огнището за приготвяне на кафе се разполага до него, също отвън.

 

Няма нужда от комплименти! 

За традиционните маджлиси е присъща оскъдната подредба и самата същност на маджлиса е именно в това, дори ако са били похарчени пари за украса на помещението. Затова комплиментите по адрес на стопанина, що се отнася до декора или обстановката ще бъдат неуместни, тъй като всичко е било направено така, че да съответства на стандарта.

По същия начин арабският двор не е предназначен да бродите из него напред-назад, като се възхищавате на неговата подредба, както това би могло да се прави в една западна къща. Освен това, щом като са ви сложили да седнете в кресло, по-добре е да останете в него до тръгването си, освен ако не ви се предложи нещо друго. Но не забравяйте да ставате едновременно със стопанина, когато видите, че пристига нов гостенин.

 

ЖЕНСКАТА ЧАСТ НА ДОМА

Ако сте нахлули в харам (харема)     

Важно е да не забравяте, че докато се разхождате край дома, можете неволно да нахлуете в харема, в личната част на дома, и да заварите жената, докато тя приготвя храната или докато е заета с друга работа. Също така, ако ви се случи да видите жени, които преминават покрай отворената врата или влизат в стаята, в която се намирате, направете се, че не ги забелязвате, докато изрично не ви бъдат представени.

Понякога може да се случи да ви въведат в женската част на дома, дори в най-традиционното семейство. Обикновено жените не влизат в маджлиса, обаче вас могат да ви поканят на определена неутрална територия. Тук в качеството на приветствие е уместно леко да стиснете ръката на жената, по нейна инициатива. /вж. по-подробно гл. „Обществени отношения”/. Ще бъдат казани по няколко думи и госпожата грациозно ще се отдалечи.

Омъжените жени също могат да подреждат собствени маждлиси, където те се срещат с приятелките си и с роднините от мъжки пол от собственото си семейство. Това се отнася най-вече за жените от родовете на шейховете. В такъв случай, в женския маджлис може да ви покани нейният брат или син. Тук ще ви представят и ще ви предложат да седнете на почтително разстояние от стопанката, която ще беседва с вас, избягвайки преките погледи очи в очи. Ако тя вече се е срещала с жена ви, може да ви попита за нея, използвайки при това името на най-големия ви син: шлон ум Едуард? – „Как е майката на Едуард?”, на което вие ще отговорите: зена, алхамдулилла – „Добре, благодарим на Господ”.

Женският маджлис силно се отличава от аскетично подредения мъжки маджлис. Тук има изобилие от подноси с възхитителни сладки, на които е невъзможно да се устои. В изкусно украсените флакони с ароматни течности и парфюми се отразява светлината, образувайки цветни островчета. Разкошно оцветени завеси се редуват с  възглавници, нахвърляни върху персийски килими, кутии и сандъци. Скъпоценности и прекрасни тъкани вървят от ръка на ръка, докато жените си говорят за тях. Това е истинска „1001 нощ”.

Обикновено на това място са допускани само мъжете от даденото семейство, доверени стари слуги или приятели, както и търговци на дрехи и скъпоценности. Обаче понякога тук могат да попаднат и чуждестранни гости, тъй като те не принадлежат към тази система. При благоприятно време жените също могат да си направят маджлис в шатра, на територията на селото или в своята собствена градина.

Picture
Истинска '1001 нощ'
ДОМЪТ И ШАТРАТА

Ако искате да навестите някого в неговия маджлис, трябва да знаете, кога той „заседава”. По принцип е известно, че човек се намира в своя маджлис след салат ал-аср - дневната молитва или след салат ал-магриб – вечерната молитва. Ако се появите в каквото и да било друго време там, едва ли ще намерите някого. В селото този проблем може да бъде решен, като някой ви покани в дома на друг човек, където хората вече „заседават” по това време. Обаче, ако се намирате в града, най-добре е да си отидете и да се върнете по-късно.

Чест признак за това, че стопанинът си е вкъщи, е струпването на автомобили пред входната врата. Отсъствието на коли подсказва, че вътре няма никого. Ако сте пристигнал в необходимото време и минете през входната врата, може да се окаже, че вече сте влезли в маджлиса. От друга страна, може да се озовете и в двора. Как да разберете, къде се намира входът към маджлиса? Много просто, това е вратата, пред която са оставени всички обувки и сандали. В селата и в маджлисите, в които хората сядат на земята, те винаги свалят обувките си пред входа, за да не внесат мръсотия в помещението. В маджлисите с места за сядане това не е толкова важно.

Запомнете следното правило, то важи както за шатрите, така и за домовете. Ако посещавате номадски лагер, главната шатра ще е онази, около която са спрели всички автомобили или онази, пред чиято вдигната завеса са оставени много сандали.    

 

Ако сте се изгубил в пустинята

Ако в даден момент сте се изгубил или се нуждаете от помощ, намирайки се в селска местност, и видите недалеч шатра, съвсем спокойно можете да се приближите и ще бъдете приет добре, при условие, че спазвате няколко прости правила. Най-напред се убедете, че се приближавате към шатрата откъм предната й страна /т.е., от страната на входната й част/, така че да могат да ви виждат от голямо разстояние. Оставете колата си приблизително на петдесет места от шатрата и се приближавайте бавно към нея, като дадете на обитателите й време да ви разгледат и да ви посрещнат.

Обикновено някой излиза от шатрата и произнася: мархаба – „добре дошли”, след което ви въвежда вътре. Ако искате просто да разпитате за пътя, хората ще ви обяснят, но най-добре е най-напред да поздравите всички: салам алейкум – „мир вам”, в противен случай ще изглеждате прекалено груб. Ако никой не излиза да ви посрещне, това може да означава, че шатрата е празна или че още не са ви забелязали. Въпреки това можете да влезете в шатрата, след като най-напред сте се уверил, че влизате откъм мъжката страна, а не откъм женската.

Ще забележите, че предната част на шатрата е разделена от висящ разноцветен килим. Килимът отделя маджлиса или рабу – „дружеската половина”, от харам или семейната половина. Ще разпознаете мъжката половина по огъня с кафениче край входа, а ако имате късмет, по няколкото мъже, седнали край огъня. Женската половина няма да бъде толкова открита. Една от причините, поради които е по-добре да се приближавате бавно към шатрата, се състои в това, че край огъня може да седи цялото семейство. Бавното ви приближаване ще им даде време да се приведат в ред.

Когато вече сте се приближил до шатрата, кажете салам алейкум край вратата и свалете обувките си пред входа. Обувките без връзки или сандалите са по-удобни за такива случаи, отколкото обувките с връзки, заради които вашата поява може да бъде помрачена от няколкото минути занимание с връзките. Шатрите са предназначени главно за седене, а не за стоене, и затова те са доста ниски, особено край входа. Затова не забравяйте да наведете глава при влизане и при излизане, в противен случай рискувате шапката да падне от главата ви.

Дори ако в шатрата няма мъже, стопанката на дома ще отиде в мъжката половина, за да ви предложи чай или кафе или за да ви помогне, ако сте се загубил по пътя. Обаче ако вашият арабски език не е добър, ще бъде трудно да направите това, но при извънредни обстоятелства подобна неловка ситуация е напълно простима, според правилата на гостоприемството.

И не забравяйте, дори и да се е развалила колата ви или да ви се е свършил бензинът – няма нужда да изпадате в паника. Пустинята може да ви изглежда доста враждебна среда, но за бедуините тя е дом, и вие ще се изложите пред тях, ако вдигнете прекалено голям шум около своите проблеми.

Всъщност, шатровият маджлис по нищо не се отличава от маджлиса в дома, и за двата са предписани еднакви правила на поведение, изложени накратко в следващата глава.

Picture
Бедуинска шатра
Picture
Ръкостискане
5. Обществени отношения  

Въпреки своята сдържаност и официално поведение в обществото, арабите са много дружелюбни хора и дълго време пазят веднъж създалото се приятелство. По-долу са приведени няколко съвета за това, как да се държите по време на срещите си с хората в арабско общество.

 

ПРИВЕТСТВИЯ

Най-разпространеният начин за приветствие е ръкостискането. Обаче енергичното, здраво ръкостискане, което обожаваме на Запад, тук е неприложимо и може да доведе до травма на китката на дадения човек, който не очаква такъв напор. При арабското ръкостискане ръката се държи устойчиво, четирите пръста са изправени, а ръката на другия човек се стиска главно с помощта на собствения палец откъм опаката страна на неговата длан. При това пръстите не се сгъват навътре. Ръката не трябва да бъде отпусната, защото това говори за женственост. Арабите не си тръскат ръцете един на друг, а само ги стискат за кратко и после ги пускат.

 

„Целувките” са нещо нормално

Ще забележите, че в знак на приветствие някои араби се целуват един друг. Това е възможно за хора, които са членове на една и съща група, т.е. които са от един род или от едно семейство, както и ако са близки приятели. Обикновено чужденеца е приветстван само с ръкостискане, освен ако не е стар приятел, но е хубаво да се подготвите и за други форми на приветствие, за да знаете какво да правите, защото често пъти племенните народи оценяват целувката като нормален начин за приветствие на всеки срещнат.

 

ЦЕЛУВКА С ДЯСНАТА БУЗА      

Двама души си стискат десните ръце един на друг, като при това лявата ръка понякога е на дясното рамо на другия, и те се допират един друг с дясната си буза. Най-напред бузите бързо се допират една до друга три пъти подред, като символическа целувка, с леки движения на главата напред и назад, а после следва едно по-продължително допиране.

 

ЦЕЛУВКА ПО НОСА 

Всеки от двамата допира с устни горната част на носа на другия, докато с дясната ръка стиска неговата дясна ръка, а лявата му ръка при това е поставена на рамото на другия. При този начин на поздравяване всеки от двамата се стреми пръв да целуне носа на другия, тъй като това изразява по-голямо уважение и почит към партньора. Строго погледнато, по-младият трябва пръв да целуне носа на по-стария. Обаче никой не позволява пръв да бъде целунат, без да окаже поне формална съпротива, така че приветствието е предшествано от кратка борба.

Целувката по носа се използва преди всичко в южните страни на Залива и в южната част на Саудитска Арабия.

 

ПРИ СРЕЩА 

Най-употребяваната форма на приветствие е добре известното салам алейкум – „мир на вас”, при което отговорът е алейкуму ссалам – „и на вас мир”. В някои райони на Близкия Изток тези думи могат да бъдат произнасяни само от мюсюлманин, когато той се обръща към друг мюсюлманин, а за останалите са използвани други думи на приветствие. Обаче в Арабия, където доскоро не са съществували не мюсюлмански групи със значителна численост, това е обичайното приветствие.

 

ПРИ ВЛИЗАНЕ В МАДЖЛИСА

Не забравяйте, че каквато и да било група мъже, седнали заедно, образува маджлис – „съвет”, независимо дали те се намират в офиса, в стаята, в кафенето, в шатрата, в залата на летището или в пустинята, седнали на килима, по време на пикник или на лов.

Следователно, каквото и доближаване до групата мъже е свързано с определени формалности. И така, какво трябва да направите?

Където и да се случи тази среща, преди всичко не бързайте, дайте на хората време да забележат вашата поява и се приближавайте бавно, с достойнство.

Приближете се на достатъчно за поздрав разстояние и тогава кажете: салам алейкум, така че да ви чуе цялата група. Тогава всички мъже в групата ще ви отговорят: алейкум салам и ще станат.

Не се учудвайте, ако, след като са забелязали вашата поява, хората ви игнорират. Те ще продължат да се държат по този начин, докато вие не кажете салам. Това се прави с цел да ви се даде време, за да се подготвите за срещата.

Може да се случи да нямате намерение да се приближавате или пък просто да търсите някого, или да сте се оказал там по погрешка. Ако не сте сам, постарайте се да се приближите до маджлиса заедно, като най-възрастният от вас върви напред. Това ще намали количеството приветствени ставания за седналите мъже и ще им даде възможност да разберат, кой от вас е главният.

Ако вие влизате, а групата става, постарайте се да се доближите до стопанина. Най-вероятно е лесно да го разпознаете. А ако по вашето поведение останалите гости разберат, че вие не можете да разберете кой е стопанинът, те ще ви го покажат с ръка. И отново не бързайте и се дръжте спокойно.

При арабите не е прието каквото и да било унижаване на собственото достойнство. Стиснете ръцете, както е описано по-горе. Стопанинът ще ви каже мархаба или ахлан, или йа хала – всичко това означава „добре дошли”. Вие можете да кажете ахлан или киф халек – „Как сте?” Не удължавайте разговора си със стопанина, освен ако той не прояви готовност да беседва с вас, а се обърнете наляво, към хората, които седят от дясната стана на стопанина и стиснете ръка на всеки от тях, като им казвате ахлан или киф халек.

Picture
Салам алейкум
Какво трябва да прави гостът

Важно е да поздравите всеки от хората, намиращи се в стаята. Недейте да си мислите, че никой не се интересува от вас. Защото не е така. Пристигането на всеки гостенин винаги е особено събитие в арабския свят, така че вашите стопани ще наблюдават как се държите вие.

Запазвайте сериозен, но не и прекалено суров израз на лицето си и в момента на поздрава си поглеждайте в очите всеки отделен човек. Можете да се усмихнете, но не прекалявайте в това отношение.

Поздравяването на хората се смята за официално и затова важно действие. Някои много възрастни мъже няма да стават заради вашето приветствие. Причината е в тяхната физическа немощ, а не в неуважението към вас, така че вие независимо от това трябва да им стиснете ръка.

В много големите маджлиси, като например при шейха или при емира, при вашата поява няма да станат всички, а само стопанинът и гостите, седящи до него. А когато тръгнете в кръга, отдясно наляво, за да поздравите всеки от присъстващите, те ще стават вълнообразно и ще сядат след вашето изместване. В такива големи маджлиси може да ви изпратят на вашето място още преди да успеете да стиснете ръка на всеки от присъстващите.

След като седнете, хората ще се обръщат към вас с думите сабахак алла билхейр – „Нека Господ благослови вашето утро!” или масаак алла билхейр – „Нека Господ благослови вашата вечер!” – на което трябва да отговорите по същия начин. Тези поздрави са отправяни към вас от различни части на стаята, един след друг, в случаен ред. В големия маджлис по този начин ще ви поздравяват само хората, които се намират в непосредствена близост до вас.

След това вече ставате част от маджлиса и само новодошлите ще ви поздравяват. По същия начин вие можете да им кажете сабах алла билхейр или масаак алла билхейр, след като те заемат своите места. Това е не лош начин да свикнете със системата.

След като влезете в маджлиса, най-добре е да не мислите, че поздравяващият ви старец или бос мъж или мъж в прашни дрехи е лице, което няма никакво значение. Той може да се окаже бедуински шейх или член на знатен род и при това да не изглежда особено богат. Винаги се отнасяйте към всички хора, присъстващи в маджлиса, като към равни. И не забравяйте, че цялата компания внимателно ви изучава.

В маджлиса се срещат хора от всички възрасти. Понякога може да забележите там и съвсем млади юноши. В подобни случаи следвайте поведението на останалите. Напълно приемливо е да не ставате, за да поздравите юношата, но той ще се приближи към вас и ще ви стисне ръка, а може и да ви целуне по бузата.

Picture
Важно е да заемете подобаваща и компактна поза
ПОЗИ В СЕДНАЛО ПОЛОЖЕНИЕ

Не сядайте с крак върху крак! 

Седящата поза е твърде съществена. В повечето случаи е неразумно да премятате крак върху крак, така че подметките на обувките ви да гледат настрани, тъй като те може да са обърнати към някой от гостите, който ще сметне това за неучтивост. Дори ако видите, че шейхът или емирът са заели такава поза, не следва да им подражавате. И никога не протягайте крака право пред себе си.

Общо взето, старайте се да намерите компактна седнала поза, която реално или потенциално да не ощетява личното пространство на останалите гости. Можете да преметнете крак върху крак, но трябва да се уверите преди това, че пищялите ви са във вертикално положение, а подметките на обувките ви са обърнати към пода. Това е важно и ако никой не ви прави забележка, това не означава, че никой нищо не е забелязал. Гостите ще обсъдят своите мнения, след като вие си отидете – именно тогава ще дойде време да бъдат изказани и първите благоприятни впечатления за вас.

 

Как да седите на пода 

На пода трябва да седите или със скръстени крака, или като подгънете единия си крак под другия. Ако ви е трудно да запазите една поза дълго време, можете спокойно да сменяте положението на краката си. Именно в този момент ще разберете, че арабските дрехи са по-практични от западните както по отношение на климата, така и по отношение на техния начин на живот.

Разбира се, за жителите на Запада не винаги е удобно да се обличат в арабски одежди. Затова поне се убедете, че панталоните ви не са прекалено тесни, в противен случай мъчителният дискомфорт ви е осигурен. Стремете се също така да не размахвате ръце по време на разговор. Въпреки разпространеното убеждение и въпреки представите, създадени от Холивуд, арабите са сдържани в мимиката си и в движенията на тялото. Макар че речта им е съпътствана от някои жестове, обикновено те включват само китките на ръцете и предната част на ръцете, като те извършват с тях изящни движения, приятни за окото.

Picture
Официална дреха
ОБЛЕКЛОТО

Ще забележите, че мъжките арабски дрехи напълно покриват тялото. Затова никога не се обличат шорти, а тениските с къси ръкави и тесните фланелки са възприемани с неодобрение. Смята се за неприлично да се разкопчават прекалено много горни копчета на ризата, особено ако при това започват да се виждат косматите ви гърди. Що се касае до всичко останало, гостът може да се облича в каквито си иска дрехи, стига при това да изглежда спретнато и чисто. При всички случаи на съмнение си припомнете основния принцип на арабската мода: „по-добре да бъде прикрито, отколкото да се показва”.

По време на важните делови срещи е най-целесъобразно да се появявате облечен в костюм и с вратовръзка, тъй като това демонстрира вашето старание. Обаче арабите добре осъзнават, че европейците изпитват неудобство, носейки костюм при техния горещ климат, затова им правят отстъпки. Не забравяйте, че арабинът, облечен в тоб – халат, гутра и агал – кърпа за главата и връзка за кърпата за глава, всъщност е облечен в официален костюм. Вероятно той сменя своя тоб поне веднъж през деня, ако не и по-често, и полага много грижи, за да се появява в обществото в безупречен вид. Вие трябва да се стремите към същото нещо. Когато трябва да присъства на особено важни събития, като сватба или официален прием, или празнуване на ид, арабинът може да облече също така светла наметка, украсена със златен шнур.

Picture
Сибха
ДЯСНАТА И ЛЯВАТА РЪКА

Винаги използвайте дясната ръка 

Не забравяйте, че когато вземате или подавате различни предмети  - независимо дали това е чаша кафе, писмо, химикалка или пари, за тази цел трябва да използвате само дясната си ръка. Някои хора изобщо отказват да приемат каквото и да било от лявата ръка на подаващия. Ако положението е абсолютно неизбежно, например, заради травма на дясната ви ръка, можете да използвате думите за оправдание шимаалин ма тишнаак: „лявата ръка няма да ви навреди” – на което ще ви отговорят шимаалак йамиин: „лявата ви ръка е праведна”.

По същият начин, при влизане в дадено помещение най-важният човек обикновено се оказва отдясно. Това правило важи при влизане през врата или при влизане и излизане от асансьор. Човекът отдясно винаги е на първо място. Арабите често използват фразата алйамин ифуут – „десният води” или алйамин – „вдясно”. Освен това, както вече споменахме, най-важните гости често сядат вдясно от стопанина на дома, макар че някои могат да седят и отляво, образувайки група около него.

 

СИБХА

Намирайки се в маджлис ще забележите, че хората изваждат нанизи от мъниста, подобни на броеници, и беззвучно като че ли ги „броят”. Тези мъниста произлизат от молитвената броеница, а наименованието им – сибха, идва от думата саббаха, означаваща „да се моля /на Бога/”. Днес те се използват фактически само като начин за убиване на времето и в това свое качество доставят много по-голямо естетическо удоволствие, отколкото пушенето на цигари. Един или два наниза мъниста биха се превърнали в доста ценна придобивка за вас, тъй като те действат целебно на психиката и определено съдействат за мисловните процеси, когато седите в маджлиса в очакване на някой гост.

Понякога, ако нямате собствена броеница, някой друг човек може да ви даде, понякога в качеството на подарък, но най-често броеницата се дава за временно ползване, така че трябва да я върнете преди да си тръгнете. Ако вече сте се снабдил с броеница и сте седнал в маджлиса, прехвърляйки мънистата /винаги ги дръжте с дясната си ръка/, седналият отдясно на вас може учтиво да вземе броеницата от ръцете ви и самият той да започне „да брои” мъниста. Няма нужда да провеждате следствие по този въпрос. Мънистата ще ви бъдат върнати след няколко минути.

Приятелите често си погаждат шеги, като заимстват по този начин броеницата, а после я слагат в джоба си пред очите на цялото събрание и си тръгват с нея. Обикновено броеницата се връща още при следващата среща, но това донякъде се прави за тестване на собственика им, що се отнася до неговата хладнокръвност”.

Срещат се колекционерски броеници, изработени от полускъпоценни или редки камъни, но на повечето сибха, изцяло изработени от пластмаса или от стъкло, не се гледа като на особено ценни предмети. Обаче шиитите придават голямо значение на сибха и често имат тъмночервени или черни броеници.

 

Picture
'Летящи' цигари
„ЛЕТЯЩАТА” КУТИЯ ЦИГАРИ

По време на седенето на пода в маджлиса често предлагат цигара, като хвърлят кутията на коленете на седналия човек. Това може да ви се стори донякъде неочаквано, когато спокойно си седите на килима и изведнъж кутия цигари, въртейки се във въздуха, изведнъж пада в краката ви. Такъв начин на предлагане на цигари може и да е донякъде рязък, но чрез него в никакъв случай не се подразбира проява на неуважение. Просто си вземете цигара и хвърлете кутията обратно. Ако не сте сигурен, че ще можете да я хвърлите добре, бутнете кутията, така че тя да се плъзне по килима до стопанина. Всичко това, както сам ще забележите, се извършва в пълно мълчание.

 

КАФЕТО

Основният център на арабския обществен живот в маджлиса или в офиса, това е церемонията на кафето. Макар и да не е толкова регулирана, като японската чаена церемония, тя все пак включва определени формални елементи и е добре да ги знаете.

Кафето, кауа, обикновено не е сладко, но към него е добавен кардамон, а понякога и карамфил. Обикновено, колкото по-далеч отивате из арабския юг, толкова повече кардамон се добавя в кафето ви, заради което цветът му става бледокафяв, преминавайки към зелено. Колкото по на север отивате, толкова по-малко кардамон се слага в кафето, така че то запазва своя тъмнокафяв цвят. Кафето се приготвя от зърна банн или бенн, смлени и изпечени за случая. В днешно време за тази цел често се използва електрическа кафемелачка, но понякога все още можете да чуете звука на чукчето върху хаванчето, което означава, че в този момент някъде се приготовлява кафе.

Кафето се поднася или от стопанина на дома, или от разносвача на кафе, мукауи или кауати. Сипването на кафето е занимание, което изисква умение, затова най-добре е да се научите да го правите, ако имате намерение да приемате гости в Арабия. Разносвачът на кафе носи кафеничето в лявата си ръка и камара от шест и повече сложена една в друга чашки, големи колкото кокоше яйце – в дясната.

В големия маджлис слугата с кафето се насочва най-напред към стопанина на дома, който може да вземе чашката или да посочи най-почтения гост, седящ вдясно от него. В такъв случай, слугата ще разнесе кафето на всички гости, като се движи в кръг, вдясно от стопанина.

Когато слугата стигне до вас, той ще ви предложи една чашка. Вземете я с дясната си ръка. Не трябва да му благодарите. Той ще налее само малко кафе на дъното на чашката ви. Обикновено кафето е горещо и е невъзможно да го изпиете веднага, така че ще трябва да въртите в кръг напитката в чашката и да я пиете замислено на малки глътки. Когато свършите, не слагайте чашката на пода, а продължавайте да я държите в дясната си ръка.

Picture
Разносвач на кафе
Поклащането на кафената чашка означава „стига толкова”

Разносвачът на кафе ще се върне при вас, ще вземе вашата чашка и ще налее в нея кафе за втори път, а после и за трети път. Когато сте изпил третата чашка, поклатете я, все едно че искате да я върнете на слугата. Това означава, че вече не искате повече.

Това е най-общото правило, отнасящо се до кафето, но всъщност можете да пиете колкото си искате чашки или пък да се откажете още от първата. Обаче ако откажете първата чашка, това ще изглежда донякъде невъзпитано, особено ако сте за пръв път на гости в този дом. Всъщност ще ви предложат съвсем малко кафе и дори ако не го понасяте, такова количество няма да ви причини вреда, а пък можете веднага след това да си пийнете сладък чай. Но пък ако пиете прекалено много кафе, особено в големия маджлис, ще задържите хората от изпълнението на техните си работи.                              

При бедуините много често предлагат много кафе, чашка след чашка, дори ако сте поклатили чашката след третата порция. Това е знак за особено разположение към госта, особено ако това е първата ви визита в дома. Ако вие, в качеството на чужденец, покажете разположение към такъв развой на нещата, ще ви наливат много пъти, чашка след чашка.

Арабското кафе е много ободряващо, а вкусът му, след като сте го опитали вече веднъж, не се забравя никога. Само мирисът на кафе и кардамон ще бъде достатъчен, за да се пренесете в мислите си в Залива, дори ако много години не сте бил там.

Винаги хващайте чашката с кафе с дясната си ръка и не я оставяйте върху килима или на масата. Дръжте чашката изящно, с крайчеца на пръстите. Не забравяйте, че след като вземе от ръцете чашката ви, разносвачът на кафе я поставя върху пирамидата от чашки в дясната си ръка, така че, ако сте оставил преди това чашката си на пода или на масата, на нея може да полепне прах, която в такъв случай ще се пренесе във вътрешната повърхност на долната чашка. Разносвачът на кафе е в състояние да задържа най-много пет или шест чашки, с помощта на които може да обслужва каквото и да било количество гости, затова като се отнасяте внимателно с чашката си, вие просто проявявате учтивост към останалите присъстващи.

 

ЧАЯТ

Кафето и чаят се ползват с успех в маджлиса. Чаят се разнася по кръга върху поднос в малки чаши, вече подсладен, но без мляко. В Арабия в чая понякога се добавя шафран, а понякога заедно с чая се предлага отвара от билки, която се нарича затар. През определен период на годината се поднасят също така напитки от току-що набрани билки, като бабунай и шиих. Чашите за чай не са почитани до такава степен, колкото кафените чаши, така че те се измиват след всеки човек, който е пил от тях. Затова можете да ги оставяте на килима или на масата, след като свършите с пиенето на чая.

 

МАЛЪК РАЗГОВОР

Нито по време на първата, нито по време на втората среща има нужда да влизате в активна беседа. Самият факт, че даден човек просто се е появил на срещата, се смята за напълно достатъчен. Ако гостенинът настойчиво се опитва да завърже безпредметен разговор, докато компанията още не го е опознала достатъчно добре, околните започват да го смятат за прекалено досаден и да го избягват. Прието е учтиво да се отговаря на въпросите за пътешествия, избягвайки обикновено лошите или тревожни новини. Дори ако вашите планове при пребиваването в страната почти са се провалили, правилният отговор на въпроса: „Как върви вашето посещение?” би трябвало да е алхамдулилла – „слава Богу!”.

 

ТРЪГВАНЕТО

Не е задължително да стискате ръката на стопанина преди тръгване, трябва да кажете само фи амаан  - „да ви пази Бог” – и да си тръгнете.

Да си определяте среща за следващия ден или да напомняте на стопанина преди тръгване за следващата ви среща – това не е добра идея. Ако искате да се договорите за следваща среща, направете това, докато още сте седнал, дълго време преди да сте си тръгнал. След това направете известна пауза и чак тогава можете да станете и да си тръгнете. В някои случаи стопанинът ще ви изпрати до вратата, но това не се смята за необходимо, освен ако не сте важна фигура или не заминавате на далечно пътешествие. Общо взето, при арабите тръгването на гостите е свързано с много по-малко церемонии, отколкото при европейците.

Picture
Използвайте дясната ръка
ПО-МЛАДОТО ПОКОЛЕНИЕ

В днешно време младото поколение има добра представа за външния свят, за неговата политика и мода, за икономическия му и социален живот. Достъпът до Интернет, спътниковата телевизия, киното и пътешествията зад граница са разширили кръгозора на по-младото поколение араби и са им присадили множество западни навици и интереси.

Съвременните млади араби не по-малко от своите западни връстници са подковани по много въпроси, като например, в областта на изчислителната техника /по отношение на която степента на тяхната образованост може да бъде поставена на едно от първите места в света/, както и в областта на счетоводното дело, на деловия мениджмънт, механиката, медицината и инженерството.

В социален план те са запознати с последните новости в областта на музиката, на модата и на киното и повечето от тях имат вкъщи интернет.

В резултат на повишаване на благосъстоянието си, все повече араби учат или живеят зад граница, увеличил се е и броят на хората, които се стремят да получат висше образование в чужбина. Както споменахме вече по-горе, арабите винаги са били очаровани от западните технологии и се стремят да осигурят на своя пазар последните технически новости или електронни системи.

След всичко казано дотук читателят може да реши, че новото поколение араби се е отказало от своята култура и от своето културно наследство, но всъщност всичко това е довело до противоположния резултат. В днешно време младите хора високо ценят семейните ценности, своето културно наследство и своята история по простата причина, че всичко това е предадено на техния народ от най-древни времена. Преплитането на западната култура с арабския начин на живот е породило по-живо и по-динамично поколение, които с разбиране и с почтение се отнася както към своята собствена култура, така и към западната култура.




Leave a Reply.