АРАБСКИЯТ СТИЛ В ИЗКУСТВОТО
В ръцете ни е ту Коран, ту чаша,
ту праведност или лъжата наша.
Живеем си така и под луната
неверници и мюсюлмани – братя.
(Омар Хайям)[1]
Под средновековна арабска култура се разбира културата на племената, населяващи Арабския полуостров, както и на страните, които, в резултат на войни, са арабизирани, а населението им е приело исляма. Към началото на VIII в. от н.е. арабите подчинили Иран, Ирак, Сирия, Палестина, Египет, част от територията на Северна Африка, Закавказието, Испания. Но асимилирайки културата на персите, сирийците, юдеите и на другите народи, населяващи завоюваните земи, арабо-мюсюлманската култура остава единна. На основата на създаденото общо културно пространство ислямът и художествените традиции на завоюваните народи се обогатили взаимно. Най-висок разцвет арабската средновековна култура получава през VII – IX в.
Архитектура
Основната култова сграда на исляма е джамията, където последователите на пророка се събират за молитва. Джамиите, състоящи се от ограден двор и колонади (сложили началото на "дворния" или "колонния" тип джамии), били създадени в Басра (635), Куфа (638) и Фустат (40-е г. на 7 в.) през първата половина на 7 в.
Колонният тип задълго остава основен в монументалната култова архитектура на арабските страни и оказва въздействие върху мюсюлманското строителство на Иран, Кавказ, Средна Азия, Индия. В архитектурата получават развитие и куполните постройки, чийто ранен образец е осемстенната джамия Кубат ас-Сахра в Ерусалим (687-691). По-късно с куполи завършват различните култови и мемориални сгради, като най-често с тях са увенчавани мавзолеите над гробовете на известни лица или мъченици на вярата.
От 13 в. до началото на 16 в. строителството на Египет и Сирия било взаимно свързано. По-голямо развитие имало строителството на крепости: цитаделите в Кайро, Халеб и др. В монументалната архитектура от това време пространственото начало, доминиращо през предходния етап (дворната джамия), отстъпва място на грандиозните архитектурни обеми: над равнището на мощните стени и големите портали с дълбоки ниши се издигат високите барабани, носещи купола. За украшение на стените отвън и в интериора, наред с резбата, широко се използва инкрустацията с разноцветни камъни. През периода 15-16 в. в Ирак като декор се използва цветна глазура и позлата (Това са джамиите „Муса ал-Кадим” в Багдад, „Хусейн” в Хербала и „Имам Али” в Неджеф).
[1]Превод: Уляна Петкова
ту праведност или лъжата наша.
Живеем си така и под луната
неверници и мюсюлмани – братя.
(Омар Хайям)[1]
Под средновековна арабска култура се разбира културата на племената, населяващи Арабския полуостров, както и на страните, които, в резултат на войни, са арабизирани, а населението им е приело исляма. Към началото на VIII в. от н.е. арабите подчинили Иран, Ирак, Сирия, Палестина, Египет, част от територията на Северна Африка, Закавказието, Испания. Но асимилирайки културата на персите, сирийците, юдеите и на другите народи, населяващи завоюваните земи, арабо-мюсюлманската култура остава единна. На основата на създаденото общо културно пространство ислямът и художествените традиции на завоюваните народи се обогатили взаимно. Най-висок разцвет арабската средновековна култура получава през VII – IX в.
Архитектура
Основната култова сграда на исляма е джамията, където последователите на пророка се събират за молитва. Джамиите, състоящи се от ограден двор и колонади (сложили началото на "дворния" или "колонния" тип джамии), били създадени в Басра (635), Куфа (638) и Фустат (40-е г. на 7 в.) през първата половина на 7 в.
Колонният тип задълго остава основен в монументалната култова архитектура на арабските страни и оказва въздействие върху мюсюлманското строителство на Иран, Кавказ, Средна Азия, Индия. В архитектурата получават развитие и куполните постройки, чийто ранен образец е осемстенната джамия Кубат ас-Сахра в Ерусалим (687-691). По-късно с куполи завършват различните култови и мемориални сгради, като най-често с тях са увенчавани мавзолеите над гробовете на известни лица или мъченици на вярата.
От 13 в. до началото на 16 в. строителството на Египет и Сирия било взаимно свързано. По-голямо развитие имало строителството на крепости: цитаделите в Кайро, Халеб и др. В монументалната архитектура от това време пространственото начало, доминиращо през предходния етап (дворната джамия), отстъпва място на грандиозните архитектурни обеми: над равнището на мощните стени и големите портали с дълбоки ниши се издигат високите барабани, носещи купола. За украшение на стените отвън и в интериора, наред с резбата, широко се използва инкрустацията с разноцветни камъни. През периода 15-16 в. в Ирак като декор се използва цветна глазура и позлата (Това са джамиите „Муса ал-Кадим” в Багдад, „Хусейн” в Хербала и „Имам Али” в Неджеф).
[1]Превод: Уляна Петкова
Джамиите се строили по следния начин. По план имали правоъгълни очертания. Пред входа се разполагало просторно дворче, обиколено с порти и обикновено засадено с дръвчета, с фонтан по средата (за измиване на правоверните); джамиите били увенчани с една или няколко кулички, високи и стройни минарета, от които мюезинът обявява началото на молитвата. Храмът се състоял от един или няколко михраба — ниши, понякога облицовани с емайлирани плочки (а в Кордова като изключение - със стъклена мозайка), в посока към Мека, пред които от дясната страна на минбара (трибуната или пюпитъра) се молели вярващите. Архитектоничните елементи на джамиите са следните: арка с различни, най-често подковообразни, форми, куполът върху квадратна основа; нерядко, особено в началния период на арабското господство в Близкия изток, при постройката на джамиите се възправяли колони, заимствани от старинни римски и вестготски сгради.
За да избегнат монотонните орнаменти и гладките повърхности, арабите украсявали стените с мраморни или гипсови пластинки с релеф с малка дълбочина. На рисунките били изобразявани растения в схематична форма или геометрични фигури. Тези украшения били наричани арабески (макар те да се прилагали дълго преди арабите). Обикновено местата на вдлъбнатините на рисунката се украсявали в пурпурни или сини тонове, а издатините се покривали с позлата. Тези цветови контрасти давали забележителен декоративен ефект, придавайки на рисунката живост и яркост. Арабите рядко използвали за постройките камък; те предпочитали печена тухла и цимент.
В гражданските съоръжения планът и конструкциите били аналогични на плана и конструкцията на джамиите с промените, които били обусловени от различното предназначение на сградите. Жилищните домове имали централен двор с арки околовръст и фонтан по средата. Почти винаги къщите имали само един етаж и нямали прозорци на фасадата, гледаща към улицата. До къщата обикновено имало градина.
В гражданските съоръжения планът и конструкциите били аналогични на плана и конструкцията на джамиите с промените, които били обусловени от различното предназначение на сградите. Жилищните домове имали централен двор с арки околовръст и фонтан по средата. Почти винаги къщите имали само един етаж и нямали прозорци на фасадата, гледаща към улицата. До къщата обикновено имало градина.
В градовете улиците се прокарвали тесни. Това се правело или за да може хората да се крият в сянката им по време на горещините, или за да може да се присъедини към къщата повече земя за градина или дворни постройки. Понякога градските квартали били отделени един от друг със стени с порти. Така различните части на града лесно можели да бъдат изолирани един от друг.
Култура на бита
Тъй като по-голямата част от арабските страни са разположени в горещия тропичен климатичен пояс, основна задача на хората при построяване на жилищата била да се спасят от непоносимата лятна горещина.
Стаите в къщите са практически празни. От мебелите има само сандък, използван за прибиране на дрехите, и много възглавници. Столове, разбира се, няма – хората седят направо на пода, поради което голямо значение се придава на килимите. Масата се внася само по време на хранене, вече сервирана, при което тя представлява често пъти плоча от красив дялан камък или рядка дървесина.
Култура на бита
Тъй като по-голямата част от арабските страни са разположени в горещия тропичен климатичен пояс, основна задача на хората при построяване на жилищата била да се спасят от непоносимата лятна горещина.
Стаите в къщите са практически празни. От мебелите има само сандък, използван за прибиране на дрехите, и много възглавници. Столове, разбира се, няма – хората седят направо на пода, поради което голямо значение се придава на килимите. Масата се внася само по време на хранене, вече сервирана, при което тя представлява често пъти плоча от красив дялан камък или рядка дървесина.
Общият стремеж към разкош на жителите на Азия оказало влияние и на арабите. Побеждавайки ги, те започнали да се възползват от занаятите на победените. Създавайки нови търговски отношения, арабите се сдобили с редки материи и тъкани от Китай и Индия, с кожи от Русия, с кожи, паунови пера и слонова кост от Африка, със злато и скъпоценни камъни от Испания. Местното манифактурно производство на копринени, ленени и памучни тъкани направило чудеса. Арабите първи въвели спретнатите дрехи, употребявайки долна риза от платно, която можела да се пере.
След завоюването на Пиринейския полуостров от арабите и след въздигането на нов халифат със столица Кордова – тя става и резиденция на новия халиф, бързо се преобразила и при управлението на арабите достигнала висша степен на благосъстояние. Всички улици на града били отлично павирани и осветени от запалени фенери. Жилищата на арабите били с балкони от полиран мрамор, висящи над портокаловите градини, фонтанчета и водни каскади, цветни стъкла – такъв разкош европейците не били виждали! Разкошът на арабите стигал дотам, че през зимата стаите се отоплявали с топъл въздух, предварително напарфюмиран в тайници. От таваните висели огромни полилеи, някои от които събирали повече от хиляда огъня. Мебелите от лимоново дърво с инкрустации от седеф и слонова кост стояли върху персийски килими, а околовръст имало великолепни стайни цветя и екзотични растения. Приемните зали нерядко били облицовани със злато и скъпоценни камъни. Арабите били първите градинари в Европа, всички най-ценни плодове в Европа били пренесени от тях. В изкуствени басейни развъждали риба. Държали огромни кафези за птици и животни.
След завоюването на Пиринейския полуостров от арабите и след въздигането на нов халифат със столица Кордова – тя става и резиденция на новия халиф, бързо се преобразила и при управлението на арабите достигнала висша степен на благосъстояние. Всички улици на града били отлично павирани и осветени от запалени фенери. Жилищата на арабите били с балкони от полиран мрамор, висящи над портокаловите градини, фонтанчета и водни каскади, цветни стъкла – такъв разкош европейците не били виждали! Разкошът на арабите стигал дотам, че през зимата стаите се отоплявали с топъл въздух, предварително напарфюмиран в тайници. От таваните висели огромни полилеи, някои от които събирали повече от хиляда огъня. Мебелите от лимоново дърво с инкрустации от седеф и слонова кост стояли върху персийски килими, а околовръст имало великолепни стайни цветя и екзотични растения. Приемните зали нерядко били облицовани със злато и скъпоценни камъни. Арабите били първите градинари в Европа, всички най-ценни плодове в Европа били пренесени от тях. В изкуствени басейни развъждали риба. Държали огромни кафези за птици и животни.
Обзавеждането в арабските домове обикновено се отличавало с голям разкош. В къщите имало много килими, рогозки от тръстика, големи полилеи, дивани и възглавници, покрити с богати материи, копринени завеси и т. н. Всичко това допринесло за развитието на редица важни отрасли на занаятчийството. Арабите нямали легла и спели на килимите или на големи възглавници, които през деня прибирали в шкафове.
Декоративно изкуство
Влиянието на исляма се отразило по много специфичен начин върху развитието на арабската култура в живописта и скулптурата. Отвръщането от идолите изключва възможността от пресъздаване на каквато и да било форма на живот; арабите веднъж завинаги се отрекли от видимото изображение на Бога. Като духовно богат народ, след като се оказали лишени от огромния потенциал на художествените изображения – скулптура и живопис, мюсюлманите реализирали цялата си богата фантазия в архитектурата и орнамента.
В арабското изкуство получил ярко въплъщение свойственият на художественото мислене на средновековието принцип на декоративността, породил най-богатия орнамент със свои особености във всяка област на арабския свят, но свързан с общите закономерности на развитието. Арабеската, възлизаща към античните мотиви, - това е създаденият от арабите нов тип украса, в който математическата строгост на начертаването се съчетава със свободната художествена фантазия. Получил развитие и епиграфският орнамент – майсторските калиграфски изпълнени надписи, които били включени в декоративната украса.
Декоративно изкуство
Влиянието на исляма се отразило по много специфичен начин върху развитието на арабската култура в живописта и скулптурата. Отвръщането от идолите изключва възможността от пресъздаване на каквато и да било форма на живот; арабите веднъж завинаги се отрекли от видимото изображение на Бога. Като духовно богат народ, след като се оказали лишени от огромния потенциал на художествените изображения – скулптура и живопис, мюсюлманите реализирали цялата си богата фантазия в архитектурата и орнамента.
В арабското изкуство получил ярко въплъщение свойственият на художественото мислене на средновековието принцип на декоративността, породил най-богатия орнамент със свои особености във всяка област на арабския свят, но свързан с общите закономерности на развитието. Арабеската, възлизаща към античните мотиви, - това е създаденият от арабите нов тип украса, в който математическата строгост на начертаването се съчетава със свободната художествена фантазия. Получил развитие и епиграфският орнамент – майсторските калиграфски изпълнени надписи, които били включени в декоративната украса.
Орнаментът и калиграфията били широко прилагани в архитектурния декор (резба по камък, дърворезба). Те са характерни и за приложното изкуство, достигнало висок разцвет и особено пълно изразявало декоративната специфика на арабското художествено творчество.
Голямо развитие достигат керамиката и ювелирното изкуство. Що се отнася до най-характерните типове арабски керамични изделия, художествената керамика трябва да бъде отнесена към по-късен период. След падането на халифата, широка известност придобили глинените блюда и кани с характерен метален блясък, които се изработвали в различни пунктове и особено във Валенсия и на Майорка (оттук и названието майолика, дадено на тези изделия).
Изкуството на изработване на оръжие арабите заварили в неговия разгар. По това време дамаската (Дамаск, Сирия) стомана вече била широко известна в целия свят, така че арабите, с присъщото им азиатско въображение и фантазия, трябвало само да се погрижат за външния вид на оръжието. Изработването на украса върху стоманата (дамаскиране) увеличавало многократно ценността на самото оръжие. Чрез фино гравиране и инкрустации от сребро и злато били украсявани художествени изделия от бронз (чаши, купи, наргилета и други предмети за бита); с особено майсторство се отличават изделията от 12-14 в., изработени в Мосул (Ирак), както и в някои занаятчийски центрове в Сирия.
Световна известност получават също арабските пъстри копринени тъкани - сирийски, египетски, мавритански; арабите изработвали и мъхести килими.
Изкуството в ислямските страни се развивало в сложно взаимодействие с религията. Джамиите, както и свещеният Коран били украсявани с геометрични, растителни и епиграфски украси.
Любимият цвят на арабите бил червеният – това бил цветът на жените, децата и радостта; белият, черният и виолетовият се смятали за цветове на траура, зеленият означавал изключителен престиж. Сивият цвят бил презиран.
Орнамент
В мюсюлманското изкуство се открояват два вида орнаменти: геометричен – "гирих", и растителен – "ислими". Като правило те се употребяват по различен начин. Но може да бъдат използвани и заедно.
"Гирих" в превод от арабски означава "възел". Той се оформя на "мрежички", образуващи "възли". Построяването му се свежда до намиране на основната фигура и точното й местонахождение в "мрежичката". Понякога една орнаментна мрежичка като че се наслагва върху друга. В основата на построяването на гириха най-често стои геометрията на кръга, правилното му делене на части, с чиято помощ се правят квадрат, правоъгълник, многоъгълник. Казано по друг начин, гирих се чертае с пергел и линийка.
В композицията на гириха едновременно съществуват и си съперничат десетки разнообразни геометрични орнаменти, получени от многократното наслагване на многоъгълници един върху друг, на многоъгълници върху кръг и т. н. Всеки гирих е изчислен математически, построен е по рационален начин, което дава възможност да се създаде орнамент от един безкраен и механично повтарящ се елемент.
Изкуството в ислямските страни се развивало в сложно взаимодействие с религията. Джамиите, както и свещеният Коран били украсявани с геометрични, растителни и епиграфски украси.
Любимият цвят на арабите бил червеният – това бил цветът на жените, децата и радостта; белият, черният и виолетовият се смятали за цветове на траура, зеленият означавал изключителен престиж. Сивият цвят бил презиран.
Орнамент
В мюсюлманското изкуство се открояват два вида орнаменти: геометричен – "гирих", и растителен – "ислими". Като правило те се употребяват по различен начин. Но може да бъдат използвани и заедно.
"Гирих" в превод от арабски означава "възел". Той се оформя на "мрежички", образуващи "възли". Построяването му се свежда до намиране на основната фигура и точното й местонахождение в "мрежичката". Понякога една орнаментна мрежичка като че се наслагва върху друга. В основата на построяването на гириха най-често стои геометрията на кръга, правилното му делене на части, с чиято помощ се правят квадрат, правоъгълник, многоъгълник. Казано по друг начин, гирих се чертае с пергел и линийка.
В композицията на гириха едновременно съществуват и си съперничат десетки разнообразни геометрични орнаменти, получени от многократното наслагване на многоъгълници един върху друг, на многоъгълници върху кръг и т. н. Всеки гирих е изчислен математически, построен е по рационален начин, което дава възможност да се създаде орнамент от един безкраен и механично повтарящ се елемент.
Орнаментът, прилаган от арабите и наричан обикновено арабеска, се състои от сложно преплетени във вид на мрежичка декоративни мотиви от геометричен и стилизиран растителен характер, допълнени с надписи с канонизирани шрифтове: "куфически", с правоъгълни букви на арабската писменост и с "насх" (бързописен почерк). Отделните елементи на растителната украса служели за запълване на фона на орнамента от геометрични фигури, а също и за решаване на самостоятелни задачи.
В така наречения "цветен стил" философите от средновековния Изток виждали възможност да изразяват мечтите на човечество за покой, красота, щастие дори в приказна, "неземна" форма.
В така наречения "цветен стил" философите от средновековния Изток виждали възможност да изразяват мечтите на човечество за покой, красота, щастие дори в приказна, "неземна" форма.
На границата между растителните и геометричните орнаменти стоят медальоните: розетки, фигурални арки, мадохили, обков. Освен тях арабският орнамент използвал и други мотиви: зооморфни, митологични (крилати животни), астрални (луна, слънце, звезди), животински епос от древността, ловджийски сцени, свещеното дърво на живота.
В архитектурата на арабите били разпространени така наречените сталактити – съединение на дребни, надвисващи една над друга конзолни нишички. Сталактитите се изработвали от гипс и теракота, и създавали изключително изящна игра на светлосенки. Дървените крачета, облегалки, подлакътници, многобройните форми на мебелите се обработвали чрез прилагане на различни геометрични, типични за арабите орнаментни мотиви, сред които най-видно място заемала стреловидната полегата арка.
В архитектурата на арабите били разпространени така наречените сталактити – съединение на дребни, надвисващи една над друга конзолни нишички. Сталактитите се изработвали от гипс и теракота, и създавали изключително изящна игра на светлосенки. Дървените крачета, облегалки, подлакътници, многобройните форми на мебелите се обработвали чрез прилагане на различни геометрични, типични за арабите орнаментни мотиви, сред които най-видно място заемала стреловидната полегата арка.
Калиграфия
В Иран, както и в другите мюсюлмански страни високо се ценяла калиграфията — изкуството на художественото писане. Така написаното слово получава значението на талисман, а процесът на писане се превръща в магическо действие. Известно е, че ранните екземпляри на Корана били написани с почерк, получил названието куфи. По-късно се развива традиционната арабска шесторка почерци (сита). На основата на шест арабски класически почерци с праволинейните им и криволинейни очертания на буквите, в Иран били разработени собствени почеркови стилове, които в течение на няколко века се усъвършенствали и шлифовали. От края на XIV век нататък особено разпространение получил почеркът иста'лик, който привлича вниманието, както и калиграфията като цяло, с особената хармония на линиите и с майсторството на изпълнението.
В Иран, както и в другите мюсюлмански страни високо се ценяла калиграфията — изкуството на художественото писане. Така написаното слово получава значението на талисман, а процесът на писане се превръща в магическо действие. Известно е, че ранните екземпляри на Корана били написани с почерк, получил названието куфи. По-късно се развива традиционната арабска шесторка почерци (сита). На основата на шест арабски класически почерци с праволинейните им и криволинейни очертания на буквите, в Иран били разработени собствени почеркови стилове, които в течение на няколко века се усъвършенствали и шлифовали. От края на XIV век нататък особено разпространение получил почеркът иста'лик, който привлича вниманието, както и калиграфията като цяло, с особената хармония на линиите и с майсторството на изпълнението.
Арабски стил
Основните характеристики на арабския стил са украсите, използването на специфични калиграфски украшения, арабески, оформянето на елементите с помощта на арабската азбука. Знаковите форми на стила са купол, арка, сталактит.
В оформянето и дизайна се позволява разкош, използване на голям брой дребни елементи, покриване изцяло на повърхността с украси и резба.
В съвременната поп-култура неразривна част от представите за арабската култура са приказките "1000 и една нощ". Легендите за джинове, сластни арабски нощи, дворци в Багдад намират отражение в мултфилма "Аладин", компютърните игри "Принцът на Персия".
Основните характеристики на арабския стил са украсите, използването на специфични калиграфски украшения, арабески, оформянето на елементите с помощта на арабската азбука. Знаковите форми на стила са купол, арка, сталактит.
В оформянето и дизайна се позволява разкош, използване на голям брой дребни елементи, покриване изцяло на повърхността с украси и резба.
В съвременната поп-култура неразривна част от представите за арабската култура са приказките "1000 и една нощ". Легендите за джинове, сластни арабски нощи, дворци в Багдад намират отражение в мултфилма "Аладин", компютърните игри "Принцът на Персия".